Антифелус — ликийски град с амфитеатър край морето в центъра на Каша
В центъра на съвременния Каша — един от най-очарователните курортни градчета в турската Ликия — над покривите изведнъж се издига елинистически амфитеатър: редици от седалки от бял мрамор, отворени към морето, без каменна сцена, която да закрива гледката към безкрайната синя вода. Това е Антифелус (Antiphellos), древен пристанищен град, чието име в превод от гръцки означава „земя срещу скалите“. Антифелус е знаел как да сече монети, е бил арбитър на Ликийския съюз и е преживял земетресението от 141 г., възстановявайки се с пари от известния благодетел Опрамоас от Родиаполис. Днес неговите руини са вплетени в живата тъкан на Каша толкова органично, че човек трябва специално да забави крачка, за да различи ликийските надгробни паметници сред белите къщи.
История и произход на Антифелус
Първоначалното ликийско име на града е Хабесос; според свидетелството на Плиний Стари, преди гръцката колонизация то е звучало като Хабесус. Архитектурни фрагменти, които днес се съхраняват в Музея на Анталия, потвърждават присъствието на ликийци тук още през VI век преди нашата ера — а това означава, че и съседният планински Фелус (Phellus) е бил обитаван по същото време. В средата на VI век пр.н.е. регионът е завладян от персите и те го държат до пристигането на Александър.
През елинистичния период Антифелус става пристанище за Фелус – малък вътрешен град, разположен в планините. Самото име „Антифелус“ се появява в надпис от IV век пр.н.е., намерен в Каше: той нарича починалия „родом от Антифелус“. Когато Фелус започнал да запада, Антифелус поел неговите функции и се превърнал в най-големия център на региона, получавайки правото да има собствена монетна къща.
В Ликийския съюз градът имал един глас — скромно, но реално политическо влияние. Страбон погрешно го поставил сред вътрешните градове („В дълбините на страната се намират Фелус, Антифелус и Химера...“), което предизвиква недоумение у следващите географи: всъщност градът се намира на брега на залива, в най-уязвимото крайбрежно положение. Именно оттук, според Плиний, се изнасяли най-меките гъби в света.
През 141–142 г. катастрофално земетресение опустоши ликийското крайбрежие и, по всяка вероятност, предизвика цунами, което се разпростря далеч навътре в сушата. Антифелус е пострадал сериозно: точно тогава се е срутила източната стена на амфитеатъра, следите от ремонта на която са добре видими и до днес. За възстановяването са били използвани средства от Опрамоас от Родиаполис — знатен гражданин, който е дарявал пари на много пострадали градове в Ликия.
Ирландският морски офицер сър Франсис Бофорт посещава мястото през 1820-те години, когато то е било почти необитаемо. През април 1840 г. английският археолог и пътешественик Чарлз Фелоус преброява тук над 100 каменни гробници. Още при следващото си посещение Фелоус с съжаление отбелязва, че селището се е разраснало и е погълнало много от руините: местните жители разглобяват плоските плочи на саркофазите, за да ги използват като строителен материал. Към днешна дата по-голямата част от гробниците са изчезнали.
Архитектура и забележителности
Основната особеност на Антифелус е начинът, по който той съжителства с живия град. Каш е израснал точно върху ликийските руини и днес можете да откриете паметниците не в ограден музейен периметър, а сред кафенета, хотели и градини.
Елинистически амфитеатър
Амфитеатърът, намиращ се на 500 метра от центъра на Каш, е безспорно бижуто на обекта. Построен за 4000 зрители, той е единственото съоръжение от този тип в Анадола с изглед към морето: архитектите умишлено са се отказали от каменна сцена (проскениум), за да не закриват морската панорама. Стените са издигнати от неравномерен дялан камък, вариращ по форма и размер; няма диазома (хоризонтален проход, разделящ секциите). След реставрацията през 2008 г. амфитеатърът е добре запазен. Източната стена е била разрушена, вероятно от земетресението през 141 г.; запълванията са видими с невъоръжено око.
Гробницата на царя (King's Tomb) и надпис на милийски език
На улица Узунчарши се намира саркофаг от IV век пр.н.е., известен под народното име „Царската гробница“. Хипосорионът (долната камера) с височина около 1,5 метра е изсечен директно в скалната основа; пода е издълбан, входът е отворен. В хипосориона е поставена епитафия с изключителен характер — поема, написана на милийски език (Lycian B), древен анатолийски диалект, засвидетелстван само в три надписа: две поеми на Ксанфския обелиск и този кратък надпис. Текстът все още не е напълно разшифрован. Чарлз Фелоус през 1840-те години отбелязва, че надписът „не започва по начин, познат на всички нас, и не съдържа думи с погребален характер“. Първото изображение на гробницата се появява още в книгата на Луиджи Майер „Views in the Ottoman Empire“ (Лондон, 1803). Саркофагът е увенчан с капак с четири релефни панела с изправени фигури; на предния фронтон – брадат мъж с жезъл и седяща жена – вероятно строителят на гробницата и неговата съпруга.
Дорийска гробница над амфитеатъра
Малко по-високо от амфитеатъра в скалата е изсечена дорийска гробница – куб със страна 4,5 метра. Входът с височина 1,9 метра води към единствената камера. На вътрешната стена е запазен релеф с танцуващи момичета, покрит с дългогодишна сажда от огньовете на пастирите, които са използвали гробницата като укритие. По дрехите на танцьорките специалистите датират творбата към първата половина на IV век преди нашата ера. Отвън се виждат профилирана основа и ъглови пиластри; запазен е един от капителите.
Малък храм, скални гробници и стена
На няколко крачки от центъра са запазени долните блокове на малък храм с височина пет реда от дялан камък. Той е построен през I век преди нашата ера; предназначението и посвещението му са неизвестни — култът не е идентифициран. В скалите над съвременния град се крият скални гробници: в една от тях има както ликийски надпис, така и по-късен – латински. На запад от града на 460 метра се простира крайбрежна стена от шест реда дялан камък — единствената морска отбранителна линия на Антифелус, който нямал нито акропол, нито пълноценни градски укрепления.
Интересни факти и легенди
- Надписът от Антифелус от IV век пр.н.е. е първото писмено споменаване на гръцкото име на града. Това означава, че ликийското Хабесос и гръцкото Антифелус са съществували едновременно във времето; преходът от едното към другото е отнел няколко поколения.
- Плиний Стари в „Естествена история“ споменава, че във водите край Антифелус са се добивали най-меките морски гъби в Средиземноморието — подробност, която е трудно да се провери, но която красноречиво говори за морската репутация на града в античната епоха.
- Амфитеатърът на Антифелус е единственият в Анадола, построен без постоянна каменна сцена: проскениумът е липсвал умишлено, за да могат зрителите от първия ред да гледат едновременно и представлението, и морето. Никъде другаде в Мала Азия няма такова решение.
- Епитафията на „Царската гробница“ е написана на милийски език (Lycian B) и представлява един от трите запазени текста на този език в света. Опитите за разшифровка продължават от 1812 г.; пълно прочитане все още няма.
- Каш, израстнал на мястото на Антифелус, до гръцко-турския обмен на население през 1922–1923 г. се е наричал Андифли — пряко изкривяване на гръцкото „Антифелли“; през XIX век се среща формата „Андифело“. Настоящото турско име Kaş означава „вежда“ или „скален ръб“ — образ, който точно описва релефа на носа.
Как да стигнете
Антифелус е съвременният Каш в провинция Анталия; координати 36°12′ N, 29°38′ E. Най-близкият голям летище е Анталия (AYT), на около 190 км на изток по магистрала D400. От Анталия до Каш има директни автобуси на компаниите Kamil Koç и Pamukkale; пътуването трае около 3 часа. От Фетхие (Fethiye) до Каш — около 100 км, приблизително 1,5 часа.
Колата е удобен вариант: магистрала D400 покрай Ликийския път е живописна и добре поддържана. С личен автомобил се ориентирайте към центъра на Каша и указателите „Antiphellos Antik Tiyatrosu“ към амфитеатъра. Паркингът в центъра е платен, но не е скъп. Самият амфитеатър е свободно достъпен; царската гробница се намира точно на пешеходната улица. Полупешеходният център на Каша е малък — целият античен маршрут се изминава пеша за 2–3 часа.
Съвети за пътешественика
Най-доброто време е пролетта (април–май) и есента (октомври–ноември). През лятото Каш е популярен сред гмуркачите и яхтсмените, а туристическият трафик е голям. През април и октомври времето е меко, морето е все още достатъчно топло за къпане, а разглеждането на руините е най-комфортно. Зимата е тиха и дъждовна – скалните пътеки към гробниците могат да бъдат хлъзгави.
Когато разглеждате гробниците, бъдете внимателни: някои са изсечени директно в склона над жилищните квартали, а пътеките към тях са тесни. Дорийската гробница над амфитеатъра изисква леко изкачване; носете удобни обувки. Ако искате да снимате амфитеатъра с максимален ефект — елате сутрин, когато слънцето грее отстрани и подчертава текстурата на зидарията, а зад гърба на зрителите се разкрива синевата на Средиземно море.
Съчетайте разглеждането на Антифелус с посещение на подводния музей: на няколко километра от Каша в морето лежат потънали ликийски саркофази, достъпни за водолази. Водолазните центрове в Каша предлагат съответни турове. Що се отнася до храната — непременно опитайте местните ястия на базата на патладжан и прясна риба в крайбрежните ресторанти. И не забравяйте: руините на Антифелус са вградени в живия град, а не затворени в музей — именно това прави разходката из Каша специално пътуване във времето.